11 ago 2025, 22:30  

Словата хорски плява са в очите

  Poesía
164 0 0

По козите пътеки се катерих,
ранява сипей босите нозе
и блъсках по заключените двери,
съдба си ми. Каквото взе, го взе.

Каквото дадох, знай, че от душа е,
не жаля нищо. Не жалѝ и ти.
Глухарче е животът ни. Нетраен,
задуха вятър в миг... И отлети.

Словата хорски плява са в очите,
на Богът техен – стар  и белобрад.
А Той в сърцата, в любовта ни скрит е,
от людския жесток, обръгнал свят.

Навярно като теб и мен – излишен,
желания към него само – бол,
е седнал нова Библия да пише,
като дете – пречистен сам и гол.

И вярвам в тази нова свята книга,
ще има малка страничка. За нас.
Две думички... дори една ми стига,
да я прошепне даже и без глас,

ако заспя с бял камък за възглаве,
по-капнала от никога преди,
в свят по-щастлив, за тъжните направен,
и само от любов, ме събудѝ...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...