11.08.2025 г., 22:30  

Словата хорски плява са в очите

161 0 0

По козите пътеки се катерих,
ранява сипей босите нозе
и блъсках по заключените двери,
съдба си ми. Каквото взе, го взе.

Каквото дадох, знай, че от душа е,
не жаля нищо. Не жалѝ и ти.
Глухарче е животът ни. Нетраен,
задуха вятър в миг... И отлети.

Словата хорски плява са в очите,
на Богът техен – стар  и белобрад.
А Той в сърцата, в любовта ни скрит е,
от людския жесток, обръгнал свят.

Навярно като теб и мен – излишен,
желания към него само – бол,
е седнал нова Библия да пише,
като дете – пречистен сам и гол.

И вярвам в тази нова свята книга,
ще има малка страничка. За нас.
Две думички... дори една ми стига,
да я прошепне даже и без глас,

ако заспя с бял камък за възглаве,
по-капнала от никога преди,
в свят по-щастлив, за тъжните направен,
и само от любов, ме събудѝ...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...