11 авг. 2025 г., 22:30  

Словата хорски плява са в очите

163 0 0

По козите пътеки се катерих,
ранява сипей босите нозе
и блъсках по заключените двери,
съдба си ми. Каквото взе, го взе.

Каквото дадох, знай, че от душа е,
не жаля нищо. Не жалѝ и ти.
Глухарче е животът ни. Нетраен,
задуха вятър в миг... И отлети.

Словата хорски плява са в очите,
на Богът техен – стар  и белобрад.
А Той в сърцата, в любовта ни скрит е,
от людския жесток, обръгнал свят.

Навярно като теб и мен – излишен,
желания към него само – бол,
е седнал нова Библия да пише,
като дете – пречистен сам и гол.

И вярвам в тази нова свята книга,
ще има малка страничка. За нас.
Две думички... дори една ми стига,
да я прошепне даже и без глас,

ако заспя с бял камък за възглаве,
по-капнала от никога преди,
в свят по-щастлив, за тъжните направен,
и само от любов, ме събудѝ...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...