10 nov 2010, 12:23

Слово

  Poesía » Otra
712 0 1

Гълъбът се спусна от небето,

долетя до моята душа.

Спусна се дълбоко там, където

болката е част от радостта.

 

Там, където черното е бяло.

Там, където краят е безкрай.

Там, където бързото е вяло.

Там, където адът става рай.

 

Там, където нищото е всичко.

Там, където всичко е едно.

Там, където погледи различни

се събират във едно око -

 

там намери гълъбът простори.

Там поиска да остане той

и от там не спира да говори -

чувам го сред нощния покой.

 

Казва ми, че имам много време -

и преди, и после, и сега -

да намеря отговор последен,

да си спомня пътя към дома:

 

"Все някога ще срещнеш своя ангел.

 Все някога и ти ще си простиш,

 за туй, че малък бил си и си паднал,

 и нямаш вече вяра да летиш."

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елина Гюдорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах стиха, въпреки повторенията, защото внушават нещо много съществено. Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...