10.11.2010 г., 12:23

Слово

714 0 1

Гълъбът се спусна от небето,

долетя до моята душа.

Спусна се дълбоко там, където

болката е част от радостта.

 

Там, където черното е бяло.

Там, където краят е безкрай.

Там, където бързото е вяло.

Там, където адът става рай.

 

Там, където нищото е всичко.

Там, където всичко е едно.

Там, където погледи различни

се събират във едно око -

 

там намери гълъбът простори.

Там поиска да остане той

и от там не спира да говори -

чувам го сред нощния покой.

 

Казва ми, че имам много време -

и преди, и после, и сега -

да намеря отговор последен,

да си спомня пътя към дома:

 

"Все някога ще срещнеш своя ангел.

 Все някога и ти ще си простиш,

 за туй, че малък бил си и си паднал,

 и нямаш вече вяра да летиш."

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елина Гюдорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах стиха, въпреки повторенията, защото внушават нещо много съществено. Поздрави!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....