Слово
715
0
1
Гълъбът се спусна от небето,
долетя до моята душа.
Спусна се дълбоко там, където
болката е част от радостта.
Там, където черното е бяло.
Там, където краят е безкрай.
Там, където бързото е вяло.
Там, където адът става рай.
Там, където нищото е всичко.
Там, където всичко е едно.
Там, където погледи различни
се събират във едно око -
там намери гълъбът простори.
Там поиска да остане той
и от там не спира да говори -
чувам го сред нощния покой.
Казва ми, че имам много време -
и преди, и после, и сега -
да намеря отговор последен,
да си спомня пътя към дома:
"Все някога ще срещнеш своя ангел.
Все някога и ти ще си простиш,
за туй, че малък бил си и си паднал,
и нямаш вече вяра да летиш."
© Елина Гюдорова All rights reserved.
