10 нояб. 2010 г., 12:23

Слово

713 0 1

Гълъбът се спусна от небето,

долетя до моята душа.

Спусна се дълбоко там, където

болката е част от радостта.

 

Там, където черното е бяло.

Там, където краят е безкрай.

Там, където бързото е вяло.

Там, където адът става рай.

 

Там, където нищото е всичко.

Там, където всичко е едно.

Там, където погледи различни

се събират във едно око -

 

там намери гълъбът простори.

Там поиска да остане той

и от там не спира да говори -

чувам го сред нощния покой.

 

Казва ми, че имам много време -

и преди, и после, и сега -

да намеря отговор последен,

да си спомня пътя към дома:

 

"Все някога ще срещнеш своя ангел.

 Все някога и ти ще си простиш,

 за туй, че малък бил си и си паднал,

 и нямаш вече вяра да летиш."

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елина Гюдорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах стиха, въпреки повторенията, защото внушават нещо много съществено. Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...