Гълъбът се спусна от небето,

долетя до моята душа.

Спусна се дълбоко там, където

болката е част от радостта.

Там, където черното е бяло.

Там, където краят е безкрай.

Там, където бързото е вяло.

Там, където адът става рай.

Там, където нищото е всичко.

Там, където всичко е едно.

Там, където погледи различни

се събират във едно око -

там намери гълъбът простори.

Там поиска да остане той

и от там не спира да говори -

чувам го сред нощния покой.

Казва ми, че имам много време -

и преди, и после, и сега -

да намеря отговор последен,

да си спомня пътя към дома:

"Все някога ще срещнеш своя ангел.

 Все някога и ти ще си простиш,

 за туй, че малък бил си и си паднал,

 и нямаш вече вяра да летиш."