Случайна изповед
случайна изповед
сълза нетрайна
в забързаното
нечовешко време
човек
връз непознат човек
изтърсва същността
на тежкото си бреме
и някак
по-красив по-лек
бъбривецът
изчезва из тълпата
поелият
словесния боклук
ще продължи
по своему щастлив
нататък
…
не се поставя
сам
капакът
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
Септ, съгласна съм с Теб. Дяволчето в мен припява: кошове с капаци; коне с капаци; ... и тъй нататък, но на него това му е работата. 
Не искам да го дърпам за опашката. И то душа носи.
Ева
Таня
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
