Случайна изповед
случайна изповед
сълза нетрайна
в забързаното
нечовешко време
човек
връз непознат човек
изтърсва същността
на тежкото си бреме
и някак
по-красив по-лек
бъбривецът
изчезва из тълпата
поелият
словесния боклук
ще продължи
по своему щастлив
нататък
…
не се поставя
сам
капакът
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Септ, съгласна съм с Теб. Дяволчето в мен припява: кошове с капаци; коне с капаци; ... и тъй нататък, но на него това му е работата. 
Не искам да го дърпам за опашката. И то душа носи.
Ева
Таня
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
