Случайна изповед
случайна изповед
сълза нетрайна
в забързаното
нечовешко време
човек
връз непознат човек
изтърсва същността
на тежкото си бреме
и някак
по-красив по-лек
бъбривецът
изчезва из тълпата
поелият
словесния боклук
ще продължи
по своему щастлив
нататък
…
не се поставя
сам
капакът
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Септ, съгласна съм с Теб. Дяволчето в мен припява: кошове с капаци; коне с капаци; ... и тъй нататък, но на него това му е работата. 
Не искам да го дърпам за опашката. И то душа носи.
Ева
Таня
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
