Случайна изповед
случайна изповед
сълза нетрайна
в забързаното
нечовешко време
човек
връз непознат човек
изтърсва същността
на тежкото си бреме
и някак
по-красив по-лек
бъбривецът
изчезва из тълпата
поелият
словесния боклук
ще продължи
по своему щастлив
нататък
…
не се поставя
сам
капакът
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Септ, съгласна съм с Теб. Дяволчето в мен припява: кошове с капаци; коне с капаци; ... и тъй нататък, но на него това му е работата. 
Не искам да го дърпам за опашката. И то душа носи.
Ева
Таня
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
