Случайна изповед
случайна изповед
сълза нетрайна
в забързаното
нечовешко време
човек
връз непознат човек
изтърсва същността
на тежкото си бреме
и някак
по-красив по-лек
бъбривецът
изчезва из тълпата
поелият
словесния боклук
ще продължи
по своему щастлив
нататък
…
не се поставя
сам
капакът
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Септ, съгласна съм с Теб. Дяволчето в мен припява: кошове с капаци; коне с капаци; ... и тъй нататък, но на него това му е работата. 
Не искам да го дърпам за опашката. И то душа носи.
Ева
Таня
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
