17 nov 2016, 22:27  

Случайни мисли

  Poesía
2.4K 14 19

Когато мислите се върнат уморени
след едно пътуване...
Когато ти усетиш, че от чувствата остава само
неочакваното състояние, наречено сбогуване...
ще се превърне и тъгата в безразличие
и вече няма да изпитваш думата страдание.
Оставяш я за хората, които
някога ще искат да обичат
...Но без да знаят:  това е просто наказание
до следващото безразличие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ле-ле, дъх не ми остана! Отвя ме...
  • След дългото пътуване, сбогуване, страдание и...безразличие! Краят на илюзиите!
  • Чувствено...Полезно и вдъхновяващо...
  • Ухае...
    колендро...
    Открадвам шепа дъжд,
    очите си промивам,
    да разпозная
    болката
    авансово,
    кръвта на голо. Дъгата- променена лента -
    реката в мен завързва.
    Палитра са въздишките
    предвкусени...
    и нямам устни......... Криле пришивам
    от желания,
    а вкоренено
    светулка спомен къпе -
    мълчи сонатата
    опряла горно До
    - ухае...
    колендро
    и люлка - вятър
    с въжета уморени
    мислите ми
    движи. Заспивам недовършена.
  • Вега, страхотно! Петичка от мен.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....