17 nov 2016, 22:27  

Случайни мисли

  Poesía
2.4K 14 19

Когато мислите се върнат уморени
след едно пътуване...
Когато ти усетиш, че от чувствата остава само
неочакваното състояние, наречено сбогуване...
ще се превърне и тъгата в безразличие
и вече няма да изпитваш думата страдание.
Оставяш я за хората, които
някога ще искат да обичат
...Но без да знаят:  това е просто наказание
до следващото безразличие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ле-ле, дъх не ми остана! Отвя ме...
  • След дългото пътуване, сбогуване, страдание и...безразличие! Краят на илюзиите!
  • Чувствено...Полезно и вдъхновяващо...
  • Ухае...
    колендро...
    Открадвам шепа дъжд,
    очите си промивам,
    да разпозная
    болката
    авансово,
    кръвта на голо. Дъгата- променена лента -
    реката в мен завързва.
    Палитра са въздишките
    предвкусени...
    и нямам устни......... Криле пришивам
    от желания,
    а вкоренено
    светулка спомен къпе -
    мълчи сонатата
    опряла горно До
    - ухае...
    колендро
    и люлка - вятър
    с въжета уморени
    мислите ми
    движи. Заспивам недовършена.
  • Вега, страхотно! Петичка от мен.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...