30 ago 2012, 10:00

Случайност или не

921 0 2

Случайност или не,

отново си пред мен.

 

Прозорецът отворен

на шарена тераса

и твоите очи

оттам ме гледат с блясък.


А моето прозорче

изпълва се със свян,

защото и аз гледам

от него без покана.


Очите във очи

оглеждат се за миг,

прозорчетата весело

надават шарен вик.


Но аз в студенина

обръщам си очи

далеч от твойте извори

на тайни и мечти.


И моето прозорче

затваря си врата.

От моята тераса

те лъха самота.



София, офис,

29 август 2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...