Случайност или не,
отново си пред мен.
Прозорецът отворен
на шарена тераса
и твоите очи
оттам ме гледат с блясък.
А моето прозорче
изпълва се със свян,
защото и аз гледам
от него без покана.
Очите във очи
оглеждат се за миг,
прозорчетата весело
надават шарен вик.
Но аз в студенина
обръщам си очи
далеч от твойте извори
на тайни и мечти.
И моето прозорче
затваря си врата.
От моята тераса
те лъха самота.
София, офис,
29 август 2012
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
