Случайност или не,
отново си пред мен.
Прозорецът отворен
на шарена тераса
и твоите очи
оттам ме гледат с блясък.
А моето прозорче
изпълва се със свян,
защото и аз гледам
от него без покана.
Очите във очи
оглеждат се за миг,
прозорчетата весело
надават шарен вик.
Но аз в студенина
обръщам си очи
далеч от твойте извори
на тайни и мечти.
И моето прозорче
затваря си врата.
От моята тераса
те лъха самота.
София, офис,
29 август 2012
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
