Случайност или не,
отново си пред мен.
Прозорецът отворен
на шарена тераса
и твоите очи
оттам ме гледат с блясък.
А моето прозорче
изпълва се със свян,
защото и аз гледам
от него без покана.
Очите във очи
оглеждат се за миг,
прозорчетата весело
надават шарен вик.
Но аз в студенина
обръщам си очи
далеч от твойте извори
на тайни и мечти.
И моето прозорче
затваря си врата.
От моята тераса
те лъха самота.
София, офис,
29 август 2012
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
