30.08.2012 г., 10:00

Случайност или не

918 0 2

Случайност или не,

отново си пред мен.

 

Прозорецът отворен

на шарена тераса

и твоите очи

оттам ме гледат с блясък.


А моето прозорче

изпълва се със свян,

защото и аз гледам

от него без покана.


Очите във очи

оглеждат се за миг,

прозорчетата весело

надават шарен вик.


Но аз в студенина

обръщам си очи

далеч от твойте извори

на тайни и мечти.


И моето прозорче

затваря си врата.

От моята тераса

те лъха самота.



София, офис,

29 август 2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...