30.08.2012 г., 10:00

Случайност или не

922 0 2

Случайност или не,

отново си пред мен.

 

Прозорецът отворен

на шарена тераса

и твоите очи

оттам ме гледат с блясък.


А моето прозорче

изпълва се със свян,

защото и аз гледам

от него без покана.


Очите във очи

оглеждат се за миг,

прозорчетата весело

надават шарен вик.


Но аз в студенина

обръщам си очи

далеч от твойте извори

на тайни и мечти.


И моето прозорче

затваря си врата.

От моята тераса

те лъха самота.



София, офис,

29 август 2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...