Случайност или не,
отново си пред мен.
Прозорецът отворен
на шарена тераса
и твоите очи
оттам ме гледат с блясък.
А моето прозорче
изпълва се със свян,
защото и аз гледам
от него без покана.
Очите във очи
оглеждат се за миг,
прозорчетата весело
надават шарен вик.
Но аз в студенина
обръщам си очи
далеч от твойте извори
на тайни и мечти.
И моето прозорче
затваря си врата.
От моята тераса
те лъха самота.
София, офис,
29 август 2012
© Ангелина Кънчева Всички права запазени