30 авг. 2012 г., 10:00

Случайност или не

927 0 2

Случайност или не,

отново си пред мен.

 

Прозорецът отворен

на шарена тераса

и твоите очи

оттам ме гледат с блясък.


А моето прозорче

изпълва се със свян,

защото и аз гледам

от него без покана.


Очите във очи

оглеждат се за миг,

прозорчетата весело

надават шарен вик.


Но аз в студенина

обръщам си очи

далеч от твойте извори

на тайни и мечти.


И моето прозорче

затваря си врата.

От моята тераса

те лъха самота.



София, офис,

29 август 2012

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...