24 mar 2008, 10:19

Случка за размисъл

  Poesía » Civil
900 0 8
На паркинга един шофьор пиян
в моята кола заби се челно.
Изфъфли, че не бил я уж видял,
дори и се опита да изчезне.

Разбира се, беглецът не успя.
Аз притежавах купче ламарина -
останките от моята кола,
докарана наскоро от чужбина.

В статистиката влезе тая гад
за хванатите с алкохол шофьори.
По пътищата като пилци мрат.
Не може ли това да се пребори?

На запад от законите боли.
Там всеки стриктно спазва правилата.
Темида тук е с вързани очи,
възмездието дава го парата.

Разказах тази случка, просто ей така.
Такива случки има милиони.
Аз нямам вече своята кола,
защото няма действащи закони...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...