24.03.2008 г., 10:19

Случка за размисъл

903 0 8
На паркинга един шофьор пиян
в моята кола заби се челно.
Изфъфли, че не бил я уж видял,
дори и се опита да изчезне.

Разбира се, беглецът не успя.
Аз притежавах купче ламарина -
останките от моята кола,
докарана наскоро от чужбина.

В статистиката влезе тая гад
за хванатите с алкохол шофьори.
По пътищата като пилци мрат.
Не може ли това да се пребори?

На запад от законите боли.
Там всеки стриктно спазва правилата.
Темида тук е с вързани очи,
възмездието дава го парата.

Разказах тази случка, просто ей така.
Такива случки има милиони.
Аз нямам вече своята кола,
защото няма действащи закони...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...