24.03.2008 г., 10:19

Случка за размисъл

906 0 8
На паркинга един шофьор пиян
в моята кола заби се челно.
Изфъфли, че не бил я уж видял,
дори и се опита да изчезне.

Разбира се, беглецът не успя.
Аз притежавах купче ламарина -
останките от моята кола,
докарана наскоро от чужбина.

В статистиката влезе тая гад
за хванатите с алкохол шофьори.
По пътищата като пилци мрат.
Не може ли това да се пребори?

На запад от законите боли.
Там всеки стриктно спазва правилата.
Темида тук е с вързани очи,
възмездието дава го парата.

Разказах тази случка, просто ей така.
Такива случки има милиони.
Аз нямам вече своята кола,
защото няма действащи закони...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...