Mar 24, 2008, 10:19 AM

Случка за размисъл

  Poetry » Civic
897 0 8
На паркинга един шофьор пиян
в моята кола заби се челно.
Изфъфли, че не бил я уж видял,
дори и се опита да изчезне.

Разбира се, беглецът не успя.
Аз притежавах купче ламарина -
останките от моята кола,
докарана наскоро от чужбина.

В статистиката влезе тая гад
за хванатите с алкохол шофьори.
По пътищата като пилци мрат.
Не може ли това да се пребори?

На запад от законите боли.
Там всеки стриктно спазва правилата.
Темида тук е с вързани очи,
възмездието дава го парата.

Разказах тази случка, просто ей така.
Такива случки има милиони.
Аз нямам вече своята кола,
защото няма действащи закони...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...