20 abr 2008, 7:04

Случва се...

1.1K 0 23

                                 

                                    Случва се...

 

                         Заковала съм усмивка на лицето.

                         С малко грим - за по-изискано...

                         Отразявам слънцето напето.

                         Нищо, че душата е разплискана...

 

                         А сълзите вечер свалят грúма...

                         Тишината в тъмното е истинска.

                         И отварям на душата скрина -

                         да попълвам липсите...

 

 

 

 

                ***

        ПП: Господ от кал е направил красива плът...

                Защо аз да не мога от липси да напълня душата си?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...