20 апр. 2008 г., 07:04

Случва се...

1.1K 0 23

                                 

                                    Случва се...

 

                         Заковала съм усмивка на лицето.

                         С малко грим - за по-изискано...

                         Отразявам слънцето напето.

                         Нищо, че душата е разплискана...

 

                         А сълзите вечер свалят грúма...

                         Тишината в тъмното е истинска.

                         И отварям на душата скрина -

                         да попълвам липсите...

 

 

 

 

                ***

        ПП: Господ от кал е направил красива плът...

                Защо аз да не мога от липси да напълня душата си?!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...