Apr 20, 2008, 7:04 AM

Случва се...

1.1K 0 23

                                 

                                    Случва се...

 

                         Заковала съм усмивка на лицето.

                         С малко грим - за по-изискано...

                         Отразявам слънцето напето.

                         Нищо, че душата е разплискана...

 

                         А сълзите вечер свалят грúма...

                         Тишината в тъмното е истинска.

                         И отварям на душата скрина -

                         да попълвам липсите...

 

 

 

 

                ***

        ПП: Господ от кал е направил красива плът...

                Защо аз да не мога от липси да напълня душата си?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...