Случва се...
Заковала съм усмивка на лицето.
С малко грим - за по-изискано...
Отразявам слънцето напето.
Нищо, че душата е разплискана...
А сълзите вечер свалят грúма...
Тишината в тъмното е истинска.
И отварям на душата скрина -
да попълвам липсите...
***
ПП: Господ от кал е направил красива плът...
Защо аз да не мога от липси да напълня душата си?!
© Павлина Петрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
