Случва се...
Заковала съм усмивка на лицето.
С малко грим - за по-изискано...
Отразявам слънцето напето.
Нищо, че душата е разплискана...
А сълзите вечер свалят грúма...
Тишината в тъмното е истинска.
И отварям на душата скрина -
да попълвам липсите...
***
ПП: Господ от кал е направил красива плът...
Защо аз да не мога от липси да напълня душата си?!