Случва се...
Случва се...
Заковала съм усмивка на лицето.
С малко грим - за по-изискано...
Отразявам слънцето напето.
Нищо, че душата е разплискана...
А сълзите вечер свалят грúма...
Тишината в тъмното е истинска.
И отварям на душата скрина -
да попълвам липсите...
***
ПП: Господ от кал е направил красива плът...
Защо аз да не мога от липси да напълня душата си?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
