20.04.2008 г., 7:04 ч.

Случва се... 

  Поезия » Философска
840 0 23

                                 

                                    Случва се...

 

                         Заковала съм усмивка на лицето.

                         С малко грим - за по-изискано...

                         Отразявам слънцето напето.

                         Нищо, че душата е разплискана...

 

                         А сълзите вечер свалят грúма...

                         Тишината в тъмното е истинска.

                         И отварям на душата скрина -

                         да попълвам липсите...

 

 

 

 

                ***

        ПП: Господ от кал е направил красива плът...

                Защо аз да не мога от липси да напълня душата си?!

 

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Този,който носи смело и честно сърце
    може и знае как от липси
    да извае пълното с обич
    и да го раздаде...
  • Бисер!!!!!!!!!!!!! Бих сложила няколко шестици, но няма как
    Макар, че ме натъжи...
    С обич и усмивка за теб!!!
  • Оригинален стих, допадна ми!
    Поздравления!
  • Страхотно, Павли!!!
  • А дали не... липсите с душа?
    Великолепен стих Павли!!!
  • Да ти се скъса душата от болка..
  • Не можеш...
    липсите са нищо, не способни са да изграждат!
    Не зная от какво е изградена твоята душа... но това, което се вижда е нещо хубаво и е доста различно от нищо-то!!!
  • Страхотно е!!!
  • Тишината и тъмнината винаги могат да бъдат заместени с изваденото от скрина на душата...
  • Е, зависи с какво искаш да си я напълниш... вярвам, че може и по-оптимистично
  • сълзите вечер свалят грúма...
    Тишината в тъмното е истинска.
    И отварям на душата скрина -
    да попълвам липсите...

    !!!!!!!!!!!!!!!
    Браво, Павли!!!
    Чудесно казано!
    Точно така се попълват липсите!
    Много, много близък стих!
    Благодаря ти!!!
  • Страхотно!!! Много ми хареса!!!
    Поздрав
  • "Тишината в тъмното е истинска."
    Хареса ми!
  • Докосващ и вълнуващ стих!Прегръщам те и не искам да си тъжна!
  • Ревизия ни трябва.Много липси на душата.Излишък от недушевност... виж ако трансформираш тези излишъци може да стане ... ама от липси...

    Хареса ми!
  • Натъжи ме,но много ми хареса!поздрав!
  • БРАВО!!!
  • Натъжи ме...тишината в тъмното понякога крещи...
    Прекрасен стих...много вълнуващ!
    с обич, мила Павлина.
  • Поетично попадение, емоционално - без коментар...изживявам го в дупката си!
  • Докосна ме, усетих силно убождане..., но не бива да свалям грима. Поздравления!
  • "Тишината в тъмното е истинска."
    Това си ти, Павли!

  • Щом в душата има нещо, значи не е фатално.
    Замислящ стих!
    Поздрав!
  • Много поетично, малко тъжно, но факт - трябва да се отваря скрина вечер... Поздрав и поклон за написаното!
Предложения
: ??:??