Служение

26 abr 2017, 13:11

Poesía » De amor, Verso libre, Otra

278 0 0

Пътят ми спираше
до там, до теб,
след любовта ти –
и преди мен.

Слънце, облаци, вода
изпаряваше се...
Не тръгваше и не оставаше
седеше в безвремието
между душата и сърцето ми
преди разума... в главата ми

отвъд тялото ми,
пръстите ти между косата ми
огледало...
няма да падна в краката ти

Тръгни, преди да останеш
и виж тайната
преди да ми послужиш
Извърви света... преди да ме откриеш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.