Apr 26, 2017, 1:11 PM

Служение

Poetry » Love, Free verse, Other

472 0 0

Пътят ми спираше
до там, до теб,
след любовта ти –
и преди мен.

Слънце, облаци, вода
изпаряваше се...
Не тръгваше и не оставаше
седеше в безвремието
между душата и сърцето ми
преди разума... в главата ми

отвъд тялото ми,
пръстите ти между косата ми
огледало...
няма да падна в краката ти

Тръгни, преди да останеш
и виж тайната
преди да ми послужиш
Извърви света... преди да ме откриеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0