Пътят ми спираше
до там, до теб,
след любовта ти –
и преди мен.
Слънце, облаци, вода
изпаряваше се...
Не тръгваше и не оставаше
седеше в безвремието
между душата и сърцето ми
преди разума... в главата ми
отвъд тялото ми,
пръстите ти между косата ми
огледало...
няма да падна в краката ти
Тръгни, преди да останеш
и виж тайната
преди да ми послужиш
Извърви света... преди да ме откриеш.
© Илияна Димова Все права защищены