В тъмнината в миг проблесна
лъч прекрасна светлина.
Заслепи ме и отнесе
трупалата се тъга.
И душата ми се лута:
- Истина ли е това?
Кой подава с топли длани
тъй жадувана искра?
И се рея из простора
окрилена и сама.
И ще сетят ли умора
натежалите крила?
До кога ли ще ми свети
таз неземна светлина?
И ще мога ли аз сетне
да намеря пътя към дома?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
