В тъмнината в миг проблесна
лъч прекрасна светлина.
Заслепи ме и отнесе
трупалата се тъга.
И душата ми се лута:
- Истина ли е това?
Кой подава с топли длани
тъй жадувана искра?
И се рея из простора
окрилена и сама.
И ще сетят ли умора
натежалите крила?
До кога ли ще ми свети
таз неземна светлина?
И ще мога ли аз сетне
да намеря пътя към дома?
© Таня All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
