Слънце
В тъмнината в миг проблесна
лъч прекрасна светлина.
Заслепи ме и отнесе
трупалата се тъга.
И душата ми се лута:
- Истина ли е това?
Кой подава с топли длани
тъй жадувана искра?
И се рея из простора
окрилена и сама.
И ще сетят ли умора
натежалите крила?
До кога ли ще ми свети
таз неземна светлина?
И ще мога ли аз сетне
да намеря пътя към дома?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Всички права запазени
