21 abr 2018, 9:34

Слънце 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra
343 2 2

Дочаках те и няма да измръзна,

видях и твойта ярка светлина.

Лъчите ти усетих, дето плъзна,

по кожата ми с мека топлина.

 

Събуди всичко живо и неживо –

гори, поля, реки и върхове.

Аз виждам те, как смееш се игриво,

изпълни с радост всички умове.

 

Разпали наште обич, страст и песни,

изгряха и смехът, и любовта.

Докара във душите ни прекрасни,

жадуваните дни на красота.

 

И всяка жива твар във тебе вярва.

Земята озари с божествен плам.

Ти Бога си, аз вечно ще те славя

и щом си тук, то никой не е сам.

 

 

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??