21.04.2018 г., 9:34

Слънце

719 2 2

Дочаках те и няма да измръзна,

видях и твойта ярка светлина.

Лъчите ти усетих, дето плъзна,

по кожата ми с мека топлина.

 

Събуди всичко живо и неживо –

гори, поля, реки и върхове.

Аз виждам те, как смееш се игриво,

изпълни с радост всички умове.

 

Разпали наште обич, страст и песни,

изгряха и смехът, и любовта.

Докара във душите ни прекрасни,

жадуваните дни на красота.

 

И всяка жива твар във тебе вярва.

Земята озари с божествен плам.

Ти Бога си, аз вечно ще те славя

и щом си тук, то никой не е сам.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...