21.04.2018 г., 9:34

Слънце

724 2 2

Дочаках те и няма да измръзна,

видях и твойта ярка светлина.

Лъчите ти усетих, дето плъзна,

по кожата ми с мека топлина.

 

Събуди всичко живо и неживо –

гори, поля, реки и върхове.

Аз виждам те, как смееш се игриво,

изпълни с радост всички умове.

 

Разпали наште обич, страст и песни,

изгряха и смехът, и любовта.

Докара във душите ни прекрасни,

жадуваните дни на красота.

 

И всяка жива твар във тебе вярва.

Земята озари с божествен плам.

Ти Бога си, аз вечно ще те славя

и щом си тук, то никой не е сам.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...