Дочаках те и няма да измръзна,
видях и твойта ярка светлина.
Лъчите ти усетих, дето плъзна,
по кожата ми с мека топлина.
Събуди всичко живо и неживо –
гори, поля, реки и върхове.
Аз виждам те, как смееш се игриво,
изпълни с радост всички умове.
Разпали наште обич, страст и песни,
изгряха и смехът, и любовта.
Докара във душите ни прекрасни,
жадуваните дни на красота.
И всяка жива твар във тебе вярва.
Земята озари с божествен плам.
Ти Бога си, аз вечно ще те славя
и щом си тук, то никой не е сам.
© Данаил Таков Всички права запазени