Apr 21, 2018, 9:34 AM

Слънце 

  Poetry » Landscape, Phylosophy, Other
488 2 2

Дочаках те и няма да измръзна,

видях и твойта ярка светлина.

Лъчите ти усетих, дето плъзна,

по кожата ми с мека топлина.

 

Събуди всичко живо и неживо –

гори, поля, реки и върхове.

Аз виждам те, как смееш се игриво,

изпълни с радост всички умове.

 

Разпали наште обич, страст и песни,

изгряха и смехът, и любовта.

Докара във душите ни прекрасни,

жадуваните дни на красота.

 

И всяка жива твар във тебе вярва.

Земята озари с божествен плам.

Ти Бога си, аз вечно ще те славя

и щом си тук, то никой не е сам.

 

 

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??