Слънце есенно, слънце лъжливо
Посред есен задуха южнякът
и измете небето, земята.
И подпряло брадичка на лакът,
мисли палави слънцето мята.
Жарко с поглед дъгата съблече,
по листата боите й плисна.
Вечна радост лъжливо предрече,
и късмет в детелина трилистна.
И засмя се по детски звънливо,
скри звездите, надбяга луната.
Слънце есенно, слънце лъжливо
и сред зима ни стопля душата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
