31 окт. 2018 г., 20:43

Слънце есенно, слънце лъжливо 

  Поэзия » Пейзажная
635 9 19

Посред есен задуха южнякът
и измете небето, земята.
И подпряло брадичка на лакът,
мисли палави слънцето мята.

 

Жарко с поглед дъгата съблече,
по листата боите й плисна.
Вечна радост лъжливо предрече,
и късмет в детелина трилистна.

 

И засмя се по детски звънливо,
скри звездите, надбяга луната.
Слънце есенно, слънце лъжливо
и сред зима ни стопля душата.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??