Слънце есенно, слънце лъжливо
Посред есен задуха южнякът
и измете небето, земята.
И подпряло брадичка на лакът,
мисли палави слънцето мята.
Жарко с поглед дъгата съблече,
по листата боите й плисна.
Вечна радост лъжливо предрече,
и късмет в детелина трилистна.
И засмя се по детски звънливо,
скри звездите, надбяга луната.
Слънце есенно, слънце лъжливо
и сред зима ни стопля душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
