31.10.2018 г., 20:43 ч.

Слънце есенно, слънце лъжливо 

  Поезия » Пейзажна
704 9 19

Посред есен задуха южнякът
и измете небето, земята.
И подпряло брадичка на лакът,
мисли палави слънцето мята.

 

Жарко с поглед дъгата съблече,
по листата боите й плисна.
Вечна радост лъжливо предрече,
и късмет в детелина трилистна.

 

И засмя се по детски звънливо,
скри звездите, надбяга луната.
Слънце есенно, слънце лъжливо
и сред зима ни стопля душата.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??