22 mar 2020, 0:57

Слънцестоенето на душите ни

794 0 0

 В предутринните вопли на копнежа

 изгрява тялото ти - странник

 в средната земя на любовта

 с отстреляно сърце и коси

 от кули водопадни.

 С крехкото си тайнство на ледените устни

 ме кръщаваш,

 в горестните пазви на твоята вяра да изтлея

 и се изливаш в усмивката ми безкрайно

 като коленичил сняг,

 докато не остане нито снежинка от теб,

 докато зимата не припадне омилостивена.

 

Нежна е тъканта на твоите думи,

с които усмихнато възпламеняваш

съвършеното пълнолуние на тъгата ми,

тъй дълго ваяно в седемте ми самотности.

Нима ти си тази, която

с усърдието на планински бриз

се опитваше да завърже светложълта панделка

на моите все още нестоплени стремежи?

Нима ти си тази, която хвърляше 

сърцето си във всички посоки,

за да ме търси, намери и отведе

сред маковете на несбъднатите мечти?

Ела тогава и озари пoследната,

немигаща и толкова дълга нощ,

прекрачú съня на непокътнатия ми праг,

а после ще приз/к/овем слънцестоенето 

да бди над сенките ни.

Завинаги.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Marielli De Sing Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...