В предутринните вопли на копнежа
изгрява тялото ти - странник
в средната земя на любовта
с отстреляно сърце и коси
от кули водопадни.
С крехкото си тайнство на ледените устни
ме кръщаваш,
в горестните пазви на твоята вяра да изтлея
и се изливаш в усмивката ми безкрайно
като коленичил сняг,
докато не остане нито снежинка от теб,
докато зимата не припадне омилостивена. ...