В предутринните вопли на копнежа
изгрява тялото ти - странник
в средната земя на любовта
с отстреляно сърце и коси
от кули водопадни.
С крехкото си тайнство на ледените устни
ме кръщаваш,
в горестните пазви на твоята вяра да изтлея
и се изливаш в усмивката ми безкрайно
като коленичил сняг,
докато не остане нито снежинка от теб,
докато зимата не припадне омилостивена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация