11 dic 2007, 10:27

Слънчевата соната

828 0 15

Над облаците дъждовни

ти душата си ще извисиш.

Ще разпръснеш лъчи любовни

и прекрасно ще заблестиш.

Над всички тъжни мисли

топлината си ще разлееш.

За моите чувства чисти

нежна песен ще изпееш.

Над годишните сезони

с обичта си ще владееш.

Надежди, слънчево озонни,

в сърцето ми ще влееш.

Над дните сиво мрачни

ще разстилаш светлина.

С новото утро прозрачно

ще идва в мен любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...