11 dic 2007, 10:27

Слънчевата соната

822 0 15

Над облаците дъждовни

ти душата си ще извисиш.

Ще разпръснеш лъчи любовни

и прекрасно ще заблестиш.

Над всички тъжни мисли

топлината си ще разлееш.

За моите чувства чисти

нежна песен ще изпееш.

Над годишните сезони

с обичта си ще владееш.

Надежди, слънчево озонни,

в сърцето ми ще влееш.

Над дните сиво мрачни

ще разстилаш светлина.

С новото утро прозрачно

ще идва в мен любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...