11.12.2007 г., 10:27

Слънчевата соната

814 0 15

Над облаците дъждовни

ти душата си ще извисиш.

Ще разпръснеш лъчи любовни

и прекрасно ще заблестиш.

Над всички тъжни мисли

топлината си ще разлееш.

За моите чувства чисти

нежна песен ще изпееш.

Над годишните сезони

с обичта си ще владееш.

Надежди, слънчево озонни,

в сърцето ми ще влееш.

Над дните сиво мрачни

ще разстилаш светлина.

С новото утро прозрачно

ще идва в мен любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...