Над облаците дъждовни
ти душата си ще извисиш.
Ще разпръснеш лъчи любовни
и прекрасно ще заблестиш.
Над всички тъжни мисли
топлината си ще разлееш.
За моите чувства чисти
нежна песен ще изпееш.
Над годишните сезони
с обичта си ще владееш.
Надежди, слънчево озонни,
в сърцето ми ще влееш.
Над дните сиво мрачни
ще разстилаш светлина.
С новото утро прозрачно
ще идва в мен любовта.
© Васил Георгиев Всички права запазени