11 дек. 2007 г., 10:27

Слънчевата соната

820 0 15

Над облаците дъждовни

ти душата си ще извисиш.

Ще разпръснеш лъчи любовни

и прекрасно ще заблестиш.

Над всички тъжни мисли

топлината си ще разлееш.

За моите чувства чисти

нежна песен ще изпееш.

Над годишните сезони

с обичта си ще владееш.

Надежди, слънчево озонни,

в сърцето ми ще влееш.

Над дните сиво мрачни

ще разстилаш светлина.

С новото утро прозрачно

ще идва в мен любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...