Над облаците дъждовни
ти душата си ще извисиш.
Ще разпръснеш лъчи любовни
и прекрасно ще заблестиш.
Над всички тъжни мисли
топлината си ще разлееш.
За моите чувства чисти
нежна песен ще изпееш.
Над годишните сезони
с обичта си ще владееш.
Надежди, слънчево озонни,
в сърцето ми ще влееш.
Над дните сиво мрачни
ще разстилаш светлина.
С новото утро прозрачно
ще идва в мен любовта.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
