Над облаците дъждовни
ти душата си ще извисиш.
Ще разпръснеш лъчи любовни
и прекрасно ще заблестиш.
Над всички тъжни мисли
топлината си ще разлееш.
За моите чувства чисти
нежна песен ще изпееш.
Над годишните сезони
с обичта си ще владееш.
Надежди, слънчево озонни,
в сърцето ми ще влееш.
Над дните сиво мрачни
ще разстилаш светлина.
С новото утро прозрачно
ще идва в мен любовта.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
