15 jul 2017, 0:31

Слънчево кълбо 

  Poesía » De amor
611 4 7

Бариерите ми сваляш до една –

от мене като дрехи ги събличаш.

Така си раждам аз една мечта,

 в която твоя съм... И ме Обичаш...

По-малко ти правиш ме добра.

Нежна също... Влюбено момиче!

Забравям някак моята Тъга –

сега лети в небето като бяло птиче.

Не зная как... Не зная и защо...

Но случи ми се ти и съм щастлива!

Едно сега съм слънчево кълбо –

Усмихнато, копнеещо и приветливо!

 

© Ивелина каменова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??