Слънчево кълбо
Бариерите ми сваляш до една –
от мене като дрехи ги събличаш.
Така си раждам аз една мечта,
в която твоя съм... И ме Обичаш...
По-малко ти правиш ме добра.
Нежна също... Влюбено момиче!
Забравям някак моята Тъга –
сега лети в небето като бяло птиче.
Не зная как... Не зная и защо...
Но случи ми се ти и съм щастлива!
Едно сега съм слънчево кълбо –
Усмихнато, копнеещо и приветливо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина каменова Всички права запазени
