Jul 15, 2017, 12:31 AM

Слънчево кълбо

  Poetry » Love
970 4 7

Бариерите ми сваляш до една –

от мене като дрехи ги събличаш.

Така си раждам аз една мечта,

 в която твоя съм... И ме Обичаш...

По-малко ти правиш ме добра.

Нежна също... Влюбено момиче!

Забравям някак моята Тъга –

сега лети в небето като бяло птиче.

Не зная как... Не зная и защо...

Но случи ми се ти и съм щастлива!

Едно сега съм слънчево кълбо –

Усмихнато, копнеещо и приветливо!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина каменова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...