30 jul 2007, 14:43

Слънчево момиче сред природата

  Poesía
3.6K 0 8
Слънчево момиче сред природата

Сред горските цветя седя сама
и дишам от красивата природа,
и нищичко не пречи да се насладя
на гледката - тъй великолепна, горда!

Тишината бавно ме обгръща,
отвсякъде ме завладява като в плен,
за мене тя е майка съща -
какво спокойствие цари във мен.

Подухва вятър и косите ми
разпиляват се като коприна,
която пада над очите ми
и нежно, тихо ги завива.

А меките тревички гъделичкат
краката боси и с моите ръце
откъсвам стрък от малките тревички,
и слагам ги до моето сърце.

Откъсвам цвете нежно и уханно,
поставям го сред моите коси,
притихнала, с наслада чувствам,
че около мен живот кипи.
                                       2001

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...