30.07.2007 г., 14:43

Слънчево момиче сред природата

3.6K 0 8
Слънчево момиче сред природата

Сред горските цветя седя сама
и дишам от красивата природа,
и нищичко не пречи да се насладя
на гледката - тъй великолепна, горда!

Тишината бавно ме обгръща,
отвсякъде ме завладява като в плен,
за мене тя е майка съща -
какво спокойствие цари във мен.

Подухва вятър и косите ми
разпиляват се като коприна,
която пада над очите ми
и нежно, тихо ги завива.

А меките тревички гъделичкат
краката боси и с моите ръце
откъсвам стрък от малките тревички,
и слагам ги до моето сърце.

Откъсвам цвете нежно и уханно,
поставям го сред моите коси,
притихнала, с наслада чувствам,
че около мен живот кипи.
                                       2001

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...