30 июл. 2007 г., 14:43

Слънчево момиче сред природата

3.6K 0 8
Слънчево момиче сред природата

Сред горските цветя седя сама
и дишам от красивата природа,
и нищичко не пречи да се насладя
на гледката - тъй великолепна, горда!

Тишината бавно ме обгръща,
отвсякъде ме завладява като в плен,
за мене тя е майка съща -
какво спокойствие цари във мен.

Подухва вятър и косите ми
разпиляват се като коприна,
която пада над очите ми
и нежно, тихо ги завива.

А меките тревички гъделичкат
краката боси и с моите ръце
откъсвам стрък от малките тревички,
и слагам ги до моето сърце.

Откъсвам цвете нежно и уханно,
поставям го сред моите коси,
притихнала, с наслада чувствам,
че около мен живот кипи.
                                       2001

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...