Слънчево момиче сред природата
Сред горските цветя седя сама
и дишам от красивата природа,
и нищичко не пречи да се насладя
на гледката - тъй великолепна, горда!
Тишината бавно ме обгръща,
отвсякъде ме завладява като в плен,
за мене тя е майка съща -
какво спокойствие цари във мен.
Подухва вятър и косите ми
разпиляват се като коприна,
която пада над очите ми
и нежно, тихо ги завива.
А меките тревички гъделичкат
краката боси и с моите ръце
откъсвам стрък от малките тревички,
и слагам ги до моето сърце.
Откъсвам цвете нежно и уханно,
поставям го сред моите коси,
притихнала, с наслада чувствам,
че около мен живот кипи.
2001
© Виктория All rights reserved.
Продължавайте да творите красота!
Добре дошла