Jul 30, 2007, 2:43 PM

Слънчево момиче сред природата

  Poetry
3.6K 0 8
Слънчево момиче сред природата

Сред горските цветя седя сама
и дишам от красивата природа,
и нищичко не пречи да се насладя
на гледката - тъй великолепна, горда!

Тишината бавно ме обгръща,
отвсякъде ме завладява като в плен,
за мене тя е майка съща -
какво спокойствие цари във мен.

Подухва вятър и косите ми
разпиляват се като коприна,
която пада над очите ми
и нежно, тихо ги завива.

А меките тревички гъделичкат
краката боси и с моите ръце
откъсвам стрък от малките тревички,
и слагам ги до моето сърце.

Откъсвам цвете нежно и уханно,
поставям го сред моите коси,
притихнала, с наслада чувствам,
че около мен живот кипи.
                                       2001

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...