mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ) mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979
21 ago 2013, 20:49

Слънчево приятелство

  Poesía » Otra
713 0 9

Летим по магистралата! Море,

очакваш ни, разтворило обятия–

дали ще може в тях да се сбере

тревогата ни, всичката апатия?!

 

Настръхналите си души ти носим

и с джобове, напълнени с ласкателства,

се готвим топлина от теб да просим

и синьото ти, слънчево приятелство!

 

На твоя бряг ще съхнат наш'те съвести,

просмукани с компромиси и грешки...

Но ти, море, и в прошката пак първо си –

посрещаш ни с усмивка, по човешки!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0